За нас

Територията на горско стопанство се намира в Северозападна България на територията на общините Враца, Криводол, Бяла Слатина и Борован.
Съседни горски стопанства са: ДГС Берковица, ДГС Монтана, ДГС Оряхово, ДГС Плевен и ДГС Своге.
Територията на ДГС „Враца” обхваща части от северните склонове на западна Стара планина и югозападна част на Дунавската хълмиста равнина. Общата форма на стопанството е неправилен четириъгълник с размери в посока север-юг около 50 км. и в посока изток-запад около 55 км.
Релефът на стопанството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са остри с високи голи върхове (около 1000-1200 м. н.в.), но по-голямата част от територията на стопанството е разположена в хълмисто предпланинска част на Дунавската равнина.
Многобройни малки и големи водни течения, протичат през територията на стопанството, В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия.
Територията на стопанството включва част от водосбора на р. Огоста, а в най-югоизточната си част обхваща и част от водосбора на р. Искър.
На територията на стопанството се разкриват разнообразни скали – седиментни, метаморфни и интрузивни.
Най общо територията може да се раздели на два основни типа по приблизителната граница в посока запад-изток, минаваща между с. Добруша и с. Градешница, между с. Ракево и с. Баурене, между гр. Криводол и с Галатин, южно от с. Осен, между с. Чирен и с. Девене, между с. Оходен и с. Борован, през селата Нивянин, Тлачене и Габаре и по долината на Габревската река достига границата на стопанството.
На юг от тази граница се разкриват основно седиментни формации от юра (долна креда) – варовици, мергели и доломити. Най разпространени са сиви дебелопластови пелитноолитни неясно ядчести варовици, ургонски варовици с прослойки от песъчливи орбитолинни варовици, мергели с прослойки от алевролити и глинести варовици, глауконитни пясъчници и мергели. Над основните скали се наблюдават вторични наслаги от кватернер – алувиални, пролувиални, делувиални и колувиални образувания от чакъли, пясъци, глина, валуни и блокажи от варовити скали.
На север от условно описаната граница се наблюдават еолични образувания от кватернер. Основната скала е глинест льос, който постепенно преминава в льос. По долините и поречията на по-големи реки – Скът, Ботуня, Рибене и техните основни притоци се наблюдават алувиални образувания от неоген – руслови и на заливните тераси – чакъли, пясъци, глини и преотложен льос. Разкриват се зони от пясъци с лещи и прослойки от конгломерати и глини, от варовици с песъчливо глинести прослойки, от пясъчници и варовици, от варовици и глини и от пясъци, пясъчници и детритусни варовици.
Горе изброените основни скали, поради значителното си изветряне, в повечето случай не представляват пречка за развитие в дълбочина на кореновата система на дървесните видове.
В района на ДГС „Враца” се намират следните защитени територии:
1. Природен парк „Врачански балкан” – обявен със заповед № 1449/1989 г. на КОПС.
2. Природна забележителност „Понора” – обявена със заповед № 2810 от 1962 година на ГУГ.
3. Природна забележителност „Божите мостове” – обявена със заповед № 378 от 1964 г. на КГГП.
4. Природна забележителност „Леденика” – обявена със заповед № 2810 от 1962г. на ГУГ.
5. Природна забележителност „Вратцата” – обявена със заповед № 378 от 1964г. на КГГП.
6. Защитена местност „Боров камък” – прекатегоризирана от историческото място със заповед № РД – 640 от 26.05.2003г. от МООСВ.
7. Защитена местност „Вола” – прекатигоризирана от историческо място със заповед № РД – 637 от 26.05.2003г. на МООСВ.
8. Защитена местност „Веждата” обявена със заповед № РД – 151 от 21.02.2003г. на МООСВ.
9. Защитена местност „Речка” – обявена със Заповед № 170 от 16.02.1990г.
10. Защитена местност „Тепето” – прекатегоризирана от историческо място със заповед № РД – 646 от 26.05.2003г. на МООСВ.
11. Защитена местност „Борованска могила” – прекатегоризирана от историческо място със заповед № РД – 638 от 26.05.2003г. на МООСВ.
12. Защитена местност „Китката” – прекатегоризирана от историческо място със заповед № РД – 645 от 26.05.2003г. на МООСВ.